Когато днитѣ давѭтъ се въвъ чакане
и спомени за хубави очи
събуждатъ въ менъ копнежъ неизлѣчимъ,
подпухватъ моитѣ отъ плакане.
Понесълъ мѫка скитамъ се навсѣкѫдѣ –
въ лѣсъ хладенъ и подъ огнени лъчи –
когато днитѣ давѭтъ се въвъ чакане
и спомени за хубави очи.
Въ полята пѣѭтъ аленитѣ макове.
Ела, безмълвна нощь, и облѣчи
ги въ трауръ! Нека всичко замълчи.
По-сладъкъ на луната нѣма знакътъ е
когато днитѣ давѭтъ се въвъ чакане.
