Цѫ (詞 или 辭) е форма въ класическата китайска поезия или, по-скоро, начинъ за писане на поезия. Китайскиятъ има четири тона, раздѣлени въ двѣ групи, първата състояща се само отъ единъ тонъ, т.нар. “равенъ” тонъ. Другата група включва тритѣ останали тонове, които се третиратъ като “не-равни”. Въ класическата китайска поезия има значение принадлежностьта къмъ една отъ тѣзи двѣ групи, а не конкретниятъ тонъ.
Цѫ възниква като пѣсененъ жанръ, или поне така казва традицията. Отначалото били пѣсни, които се изпълнявали на праздненства. Мелодията налагала опрѣдѣлено редуване на тонове отъ двѣтѣ групи, както и на рими. Нѣкои срички можело да бѫдѫтъ въ коя-да-е отъ двѣтѣ групи.
По-късно поетитѣ започнали да съчиняватъ текстове по вече сѫществуващи мелодии. Тѣзи мелодии се наричатъ цѫпай (詞牌). Съчинявайки текстъ по даденъ цъпай, поетитѣ трѣбвало да се съобразяватъ съ редуването на срички отъ двѣтѣ групи и съ конкретнитѣ рими.
Традиционно римуванитѣ срички се бѣлѣжѫтъ съ триѫгълници, другитѣ съ крѫгчета. Равниятъ тонъ се бѣлѣжи съ празденъ символъ, а не-равнитѣ — съ запълненъ. Сричка, чийто тонъ може да е всѣкакъвъ, се бѣлѣжи съ крѫгче съ точка.
Единъ много извѣстенъ цѫпай е пусаманъ (菩薩蠻). Неговата форма е слѣдната:
⊙○⊙●○○▲
○○●●○○▲
●●●○△
●○○●△
⊙○○●▲
⊙●○○▲
⊙●●○△
⊙○○●△
Тукъ римитѣ сѫ само съсѣдни, схемата е aabb ccdd.
Много цѫпай могѫтъ да бѫдѫтъ намѣрени тукъ: http://www.sczh.com/sczh/poemgl.asp?mygl=%E8%AF%8D.
Не е ясно по какъвъ начинъ тѣзи форми могѫтъ да бѫдѫтъ прѣдадени на български.
