Въ френскиятъ нѣма ударение и поради тази причина стихотворнитѣ размѣри се опрѣдѣлятъ само отъ броя срички и положението на цезурата. При прѣводъ на стихове отъ френски стѫпката за българскиятъ прѣводъ не е прѣдварително опрѣдѣлена.
Най-важнитѣ френски размѣри сѫ: octosyllabe (осемь срички, раздѣлени най-често на 3+5 или 5+3), décasyllabe (десеть срички, 4+6 или 6+4) и alexandrin (дванадесеть срички, 6+6). Въпросътъ е какъ да ги прѣдадемъ на български.
Въ идеалниятъ случай броятъ срички и положението на цезурата бихѫ били запазени (съ уговорка послѣдната стѫпка, кѫдѣто, поради римата, може да има сричка повече или сричка по-малко).
Като практическо правило за своитѣ прѣводи приемамъ слѣдното: броятъ стѫпки умноженъ по дължината на една стѫпка да дава броятъ срички въ френскиятъ оригиналъ. Така единъ décasyllabe би могълъ да бѫде прѣведенъ като петстѫпенъ ямбъ, единъ alexandrin — като четиристѫпенъ амфибрахий, но сѫщо и като шестстѫпенъ ямбъ. Все пакъ, специално въ случаятъ на alexandrin-ътъ, изборътъ на трисрична стѫпка ми се струва по-подходящъ, поради сѫществувалото въ класическата френска поезия правило той да се дѣли 3+3+3+3, с една главна цезура слѣдъ шестата сричка, и двѣ вторични, по-слаби, слѣдъ третата и слѣдъ деветата.
За нещастие, не винѫги е възможно да бѫде запазенъ броятъ срички при прѣводътъ. Понѣкога разликата въ дължинитѣ на френскитѣ и българскитѣ думи принуждава да се ползватъ повече срички. Въ такъвъ случай е добрѣ да се запази желаната стѫпка, и да се добави още една. По този начинъ, би било добрѣ да се избѣгва прѣводътъ на décasyllabe (10 срички.) като четиристѫпенъ амфибрахий (4 х 3 срички, ако махнемъ една стѫпка оставатъ само 9). По-добрѣ като шестстѫпенъ ямбъ (6 х 2 срички).
Не ми се струва нуждно да се запазва оригиналнота положение на цезурата, понеже нейната роля въ френскитѣ стихове е много подобна на ролята на стѫпкитѣ въ българскитѣ.
