Генеалогия на рондото

Въ съврѣменната терминология връзката между формитѣ триолетъ, ронделъ и рондо е замъглена. Но тѣ сѫ въ дѣйствителность обединени отъ една и сѫща структура, проявяваща се въ най-чистъ видъ при триолетътъ.

Старитѣ имена на тѣзи форми сѫ слѣднитѣ: триолетъ “просто рондо”, ронделъ “двойно рондо”, рондо “ново рондо”. За да разберемъ по какъвъ начинъ простото рондо (триолетътъ) е далъ начало на другитѣ двѣ форми, нужно е да знаемъ, че прѣзъ срѣдновѣковието рефренътъ не се изписвалъ нацѣло — вмѣсто това прѣписвачитѣ поставяли само първитѣ му думи, слѣдвани отъ “и т.н.”

Простото рондо се състои отъ осемъ стихъ, първитѣ два отъ които играѭтъ роля на рефренъ, появяващ се слѣдъ шестиятъ стихъ; отъ друга страна, четвъртиятъ стихъ е повторение на първиятъ. Структурата е слѣдната: AB aA ab AB, кѫдѣто главнитѣ букви указва повторение на еднакви стихове.

Pour construire un bon triolet il faut observer ces trois choses;	Pour construire un bon triolet il faut observer ces trois choses;	A B
savoir, que l’air en soit folet; pour construire un bon triolet,	savoir, que l’air en soit folet; pour construire &c.,	a A
qu’il rentre bien dans le rôlet, et qu’il tombe au vrai lieu des pauses.	qu’il rentre bien dans le rôlet, et qu’il tombe au vrai lieu des pauses.	a b
Pour construire un bon triolet il faut observer ces trois choses.	Pour construire &c.	A B

Първитѣ вариации върху тази форма сѫ се състояли въ просто удължаване на рефренътъ, запазвайки двудѣлностьта му: A|AB, AB|A, AB|B, AB|BA и т.н. Това удължаване на рефренътъ диктува и измѣнение на останалитѣ части на рондото, които го отразяватъ, както се вижда отъ схемата горѣ.

Ако рефренътъ AB|BA дава формата на ронделътъ, а AAB|BA — на “новото” рондо; остава въпросътъ за повторението на рефренътъ.

Тъй като прѣписвачитѣ поставяли само първитѣ му думи, слѣдвани от “и т.н.” не знаемъ до кѫдѣ е билъ повтарянъ. Понѣкога е възможно да се направѭтъ прѣдположения възъ основа на смисълътъ на стиховетѣ. При всички положения, въ даденъ моментъ, практиката става вмѣсто самиятъ рефренъ да се повтаря само началото на първиятъ му стихъ. Изискването е било строфитѣ да могѫтъ да приключѫтъ и безъ това повторение.

Въ послѣдниятъ стадий отъ развитието на рондото отпада и това изискване. Така достигаме до съврѣменнитѣ форми на ронделтътъ и рондото, които сѫ:

• ронделъ: abba abR abbaR,
• рондо: aabba aabR aabbaR,

кѫдѣто повтарянето на началото на първиятъ стихъ на първата строфа е отбѣлѣзано съ R.

Друга близка форма е бержеретата (bergerette). Тя се отличава отъ рондото по срѣдната си часть, която използва различни рими и е удвоена. Общата схема е:

• бержерета: AB A’A’ AB R,

кѫдѣто A’ използва сѫщата римна структура като A, но съ различни рими. Ако A = aab, B = ba, получаваме: aabba ccdccd aabbaR.

Етикети: Поезия, бержерета, вирле, развитие, ронделъ, рондо, триолетъ, френски